Стимулация на яйчниците
Стимулацията на яйчниците е процес, при който се поставят гонадотропни хормони под формата на инжекции на пациенти, на които предстои инвитро оплождане.
Запазете час
Онлайн записване
Стимулацията
В нашия опит, нито една процедура или диагностичен метод няма толкова лоша репутация в обществото като стимулацията на яйчниците.
Всеки пациент приема стимулацията като ужасно вредна, ненужна и рискова.
Ние се надяваме, че чрез информираност на пациентите ни можем, до някаква степен да оборим някои от митовете, които кръжат около тази процедура.
Всеки пациент приема стимулацията като ужасно вредна, ненужна и рискова.
Ние се надяваме, че чрез информираност на пациентите ни можем, до някаква степен да оборим някои от митовете, които кръжат около тази процедура.
Какво представляват гонадотропините (инжекциите)?
Всеки месец, хипофизната жлеза на всяка здрава жена отделя фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH), които достигат до яйчниците и ги карат да растат и да произвеждат повече фоликули. По време на стимулация, ние назначаваме тези хормони отвън с цел производство на повече фоликули. Целта ни е да извадим повече яйцеклетки.
Клиника Малинов с над 24 годишен опит
Над 40 извършени стимулации месечно
Над 500 извършени стимулации годишно
Защо искаме да извадим повече яйцеклетки?
Не може ли без стимулация?
Успеха на всяка инвитро процедура зависи от броя извадени яйцеклетки на края на стимулацията. Нека ви дадем пример: Ако извадим 16 яйцеклетки, от тях 10 ще са годни за оплождане (ако имаме късмет). Едва 8 ще се оплодят, а 4 ще се развият до ден 5.
Все някоя от тях ще трябва да доведе до бременност. На всяко звено от процедурата по оплождане и ембриокултивация отпадат по няколко овоцита/ембриона. Успеха, в крайна сметка, зависи от количеството. Ако се направи инвтро процедура без стимулация максималния брой овоцити, който може да се извади е една яйцеклетка.
Инвитро без стимулация се нарича инвитро при спонтанен цикъл. То има своето място в репродуктивната медицина, но не суеверието и дезинформацията трябва да го индицират, а репродуктивният специалист, който води лечението на двойката.
Все някоя от тях ще трябва да доведе до бременност. На всяко звено от процедурата по оплождане и ембриокултивация отпадат по няколко овоцита/ембриона. Успеха, в крайна сметка, зависи от количеството. Ако се направи инвтро процедура без стимулация максималния брой овоцити, който може да се извади е една яйцеклетка.
Инвитро без стимулация се нарича инвитро при спонтанен цикъл. То има своето място в репродуктивната медицина, но не суеверието и дезинформацията трябва да го индицират, а репродуктивният специалист, който води лечението на двойката.
Каква е самата процедура?
Има различни протоколи за овариална стимулация. Ние ще Ви разкажем за късия протокол с GNRH антагонист, защото той е най-практичен от гледна точка успеваемост-удобство за пациента-цена а и е най-често ползвания в нашата практика.
Пациентката, след преминаване на подготовка за инвитро процедура, се кани да дойде на първия й ден от месечния цикъл. Прави се ултразвуково изследване на яйчниците с преброяване на антрални фоликули и проверка за кисти на яйчника или задържани фоликули.
При липса на контраиндикация за започване на стимулация, се стартира процеса. Започват ежедневни ултразвукови прегледи и хормонални изследвания с цел проследяване растежа на фоликулите. Процедурата привършва с фоликуларна пункция средно между 10 и 14 дни след началото на инжекциите, но тази дата варира от яйчника.
Пациентката, след преминаване на подготовка за инвитро процедура, се кани да дойде на първия й ден от месечния цикъл. Прави се ултразвуково изследване на яйчниците с преброяване на антрални фоликули и проверка за кисти на яйчника или задържани фоликули.
При липса на контраиндикация за започване на стимулация, се стартира процеса. Започват ежедневни ултразвукови прегледи и хормонални изследвания с цел проследяване растежа на фоликулите. Процедурата привършва с фоликуларна пункция средно между 10 и 14 дни след началото на инжекциите, но тази дата варира от яйчника.
Вредни ли са инжекциите за организма?
Сами по себе си, гонадотропините, които ние администрираме по време на стимулация за абсолютно безвредни. Стероидните хормони, които яйчника произвежда в големи количества като отговор на стимулацията не са безобидни.
Някои от по-младите ни пациентки съобщават за лесна раздразнителност, гадене, повръщане, слаба болка в корема след пункция и т.н. Разбира се, всички тези ефекти отминават няколко дни след спирането на инжекциите.
Безспорно стимулацията не е един от най-полезните процедури, които може да преживее една жена. Но не трябва да се забравя защо се назначава от нас на първо място. В медицината, ние правим всяко действие ако ползите са повече от рисковете, плюсовете повече от минусите.
Конкретния случай е точно такъв и ето защо милиони жени по света преживяват стимулация всеки ден без каквито и да е сериозни последствия.
Някои от по-младите ни пациентки съобщават за лесна раздразнителност, гадене, повръщане, слаба болка в корема след пункция и т.н. Разбира се, всички тези ефекти отминават няколко дни след спирането на инжекциите.
Безспорно стимулацията не е един от най-полезните процедури, които може да преживее една жена. Но не трябва да се забравя защо се назначава от нас на първо място. В медицината, ние правим всяко действие ако ползите са повече от рисковете, плюсовете повече от минусите.
Конкретния случай е точно такъв и ето защо милиони жени по света преживяват стимулация всеки ден без каквито и да е сериозни последствия.
Краткия и практичен отговор е НЕ. Дългия отговор е Зависи.
Стероидните хормони естрадиол и прогестерон оказват влияние върху техните рецептори в матката и гърдата.
Доказано е, че при определени обстоятелства (фамилност, брой стимулации, генетични мутации и т.н.) стимулацията може да увеличи съвсем минимално риска от рак на ендометриума и гърдата, но след изтичане на определено време риска се връща към нормата. Тоест, в дългосрочен аспект – не.
Доказано е, че при определени обстоятелства (фамилност, брой стимулации, генетични мутации и т.н.) стимулацията може да увеличи съвсем минимално риска от рак на ендометриума и гърдата, но след изтичане на определено време риска се връща към нормата. Тоест, в дългосрочен аспект – не.
