...
 

Морално-етични аспекти при
донорската програма

Запазете час

Онлайн записване

Това дете мое ли е ?

Ако се роди дете с помощта на донорска програма, то тогава кой е родителя? Биологията е недвусмислена – биологичен родител е този, не който принадлежи 50% от генетичния материал на детето.
Ние разбираме това, но също така предопичатаме да отговорим на въпроса с въпрос.
Кой е родителя? Този, който е прекарал процедура по овариална стимулация на яйчниците или този, който е страдал по липсата на дете в голям срок от време, подложил се е на множество процедури, платил е значителна сума за лекарства и изследвания и 9 месеца е носил този плод в утробата си, след което е преминал през един потенциално фатален процес – раждане – след това е кърмил, повивал и отглеждал едно бебе като постепенно с лишение и постояноство го е направил човек ?

Отговора за нас е очевиден, и ние сме готови да спорим и да защитим нашите възгледи пред всеки и на всяка цена, колкото и радикални да изглеждат те пред обществото.

Чужд генетичен материал – друг външен вид.

Естествено, външния вид на дете, родено от донорска програма ще прилича – поне на 50% – на съответния донор.

Когато се избира донор, ние гледаме да има максимална фисическа прилика с реципиента, но понякога това условие не може да се изпълни. Доказано е, обаче, че ембриона, макар и с чужд генетичен материал, търпи вторични майчини (на реципиента) епигенетични промени докато се развива. Те, обаче, нямат особен ефект върху външния вид. Но, отново, ние предпочитаме да отговорим на въпроса с въпрос:

Какво значение има външния вид в нашата действителност?
Ние се гордеем да живеем във време, когато други критерии са определящи и водещи в реализацията на човек.
https://malinov-clinic.com/wp-content/uploads/2022/07/donor.programa.jeni_.klinika.malinov.jpg
https://malinov-clinic.com/wp-content/uploads/2022/07/donorska.programa.muje_.malinov.jpg

Чужд генетичен материал – друго поведение.

Докато има безпорни доказателства, че генетичния материал има отношение към характерообразуването на човек, то ние мислим, че човек ще се превърне в това, което види в своето семейство. Възпитанието и първите 7 години са тези, които имат значение – не гена.

Това се потвърждава от редица проучвание, но дори и да не беше така, ние щяхме да продължим да мислим по този начин. Ние не сме животни. Модификационната изменчивост е тази, която определя характера.

Ако няма да е мое, тогава по-добре да си осиновя.

Ще се изненадате да разберете, че ние сме напълно съгласни с това становище. Има много деца без семейство и това е една благородна кауза и логично поведение. Не забравяйте, обаче, че донорството осигурява поне 50% генетичен материал от единия родител. Това е от значение.

Не сме специалисти по въпроса, но до колкото сме информирани процедурата по осиновяване е много тежка юридически и отнема много време. Това и много други обстоятелства по въпроса влизат в комплексна оценка за избор на поведение.

Някой ден донора може да си потърси детето.

Кратко и ясно – не. Това не може да се случи. Самоличността на донора и на реципиента са в пълна конфиденциалност съгласно закон. Отделните участници в процедурата никога няма да се видят на територията на клиниката.
Дори и да има прецедент подобен прецедент, то искаме да напомниме, че съгласно разпоредбите, които регулират асистирана репродукция при донорство, всеки донор подписва нотариално заверен документ за отказ от всякакви претенции към бъдещи родени деца от неговото участие в донорска програма.

Не мога да се примиря, че не мога да видя донора.

Това дете, което ще се роди, ще носи 50% от генетичния материал на вашия партньор. Силно вероятно е никой никога да не се досети за разлика в генетичния материал при
https://malinov-clinic.com/wp-content/uploads/2022/07/programa.donorska.jeni_.klinika.malinov.jpg