Това дете мое ли е ?
Ако се роди дете с помощта на донорска програма, то тогава кой е родителя? Биологията е недвусмислена – биологичен родител е този, не който принадлежи 50% от генетичния материал на детето.
Ние разбираме това, но също така предопичатаме да отговорим на въпроса с въпрос.
Кой е родителя? Този, който е прекарал процедура по овариална стимулация на яйчниците или този, който е страдал по липсата на дете в голям срок от време, подложил се е на множество процедури, платил е значителна сума за лекарства и изследвания и 9 месеца е носил този плод в утробата си, след което е преминал през един потенциално фатален процес – раждане – след това е кърмил, повивал и отглеждал едно бебе като постепенно с лишение и постояноство го е направил човек ?
Отговора за нас е очевиден, и ние сме готови да спорим и да защитим нашите възгледи пред всеки и на всяка цена, колкото и радикални да изглеждат те пред обществото.
Чужд генетичен материал – друг външен вид.
Естествено, външния вид на дете, родено от донорска програма ще прилича – поне на 50% – на съответния донор.
Когато се избира донор, ние гледаме да има максимална фисическа прилика с реципиента, но понякога това условие не може да се изпълни. Доказано е, обаче, че ембриона, макар и с чужд генетичен материал, търпи вторични майчини (на реципиента) епигенетични промени докато се развива. Те, обаче, нямат особен ефект върху външния вид. Но, отново, ние предпочитаме да отговорим на въпроса с въпрос:
Какво значение има външния вид в нашата действителност?
Ние се гордеем да живеем във време, когато други критерии са определящи и водещи в реализацията на човек.