Ин витро оплождането е сред най-популярните методи за асистирана репродукция през 21 век. За много семейства то се оказва най-удачния алтернативен начин да се сдобият с най-голямото богатство за един човек – деца.
Какво представлява самата ин витро процедура?
На практика самото ин витро представлява оплождане на извлечени от жената яйцеклетки извън нейното тяло с подходяща сперма. След като са създадени зиготите в лабораторни условия, то се избират най-подходящите от тях и се връщат обратно в жената с надеждата нейното тяло да ги приеме и те да започнат да се развиват нормално, както това би се случило при конвенционална бременност.
Най-често лекарите имплантират няколко зиготи (2-3) в тялото на жената с надеждата да увеличат шансовете за успех на процедурата по ин витро оплождане. Цялото лечение е съпътствано от медикаментозно третиране с цел повишаване гостоприемността от страна на репродуктивните органи на жената за поставените в нея зиготи. Ето защо не бива да ни изненадва факта, че при много случаи на ин витро на бял свят се появяват близнаци. Методът придобива популярност през 20 век и с факта, че децата, които се раждат чрез него са наричани бебета в епруветки.
Кои са пионерите при ин витро?
Ин витро се използва при хора за първи път през далечната вече 1978 година в Англия като неговия създател Робърт Едуардс получи през 2010 година почетно за своята работа признание в лицето на нобеловата награда за медицина. Първото дете, което бива родено посредством ин витро метод се казва Луис Браун – днес жива и здрава в Англия.
Какъв е произходът на думата ин витро?
Самият термин ин витро води своето начало от латински, като означава „в стъкло“. Днес наименованието се открива и в други области на медицината, като има за цел да разграничи процедурите, които се извършват извън тялото, при положение, че нормално те се извършват именно в него. Ин витро е противоположното на ин виво, с което пък се означават процесите, които се случват вътре в тялото на жив организъм.
