Бебетата в епруветка, заченати през последните години от двойки, които имат проблем при сдобиването на наследници станаха изключително популярно решение на проблемите с плодовитостта. Ин витро процедурите днес се предлагат на много места и у нас, като имат за цел да дарят хората с радостта от това да имат деца.
Ин витро оплождането е широко разпространено като решение на безплодието. За да сме точни обаче къде започва и свършва то е нужно да дефинираме и кога то се счита за факт, а именно след една година безуспешни опити да забременее една жена при редовен полов живот и без употребата на средства за предпазване от нежелана бременност.
Освен за безплодните жени, ин витро се явява и опция за такива, които имат проблеми с проходимостта на фалопиевите тръби. Друг случай, когато се прибягва до този тип процедура е този, при който се наблюдават понижено количество сперматозоиди у мъжа. На Запад ин витро се прилага и при партньори от един пол, който искат да имат собствени деца, които все пак да са биологически свързани с двойката, а не осиновени такива.
Цялата процедура е свързана с изкуствено оплождане извън тялото на майката, при която се отделят яйцеклетки и към тях се добавят сперматозоиди от мъжа, който иска да стане баща. Тъй като този тип процес установява процедура по външно оплождане, то той е свързан и с повишен риск от извънматочна бременност.
В повечето случай здравите и надеждни ембриони се имплантират в утробата на 2-3 ден, но съществува и алтернативен подход, при който те се поставят там на 5-6 ден или в т.нар. период на бластоцит за ембриона, когато неговия размер е около 130-150 клетки. При бластоцит се постига по-добро наблюдение от страна на лекарите над ембрионите и посредством тяхната селекция може да не се налага поставянето на няколко ембриона, което в останалите случаи в около 15-20% от тях води до зачеването на близнаци.
